събота, 26 май 2018 г.

Пиле в хлебна кора / Chicken in a Bread Crust


За мен денят започна от рано. Задушница е и макар да не ходя на всички, на тази реших да навестя моя обичан дядо и да му занеса от последните десерти на внучка му. Топла тъга ме застига в такива дни, защото човек успява да оцени живота още повече, а миговете с близките остават най-голямото ти богатство. И тъй като това е още един повод дa се събера с баба, вуйчо, вуйна и мама, гледам да споделям тези малки и ценни моменти с тях. Когато поглеждам над голямото мраморно поле, виждам толкова различни хора, които милеят за близките си. По- тъжно е когато загубата е на млад човек или виждаш дечица да търсят връзка със студените плочи. Но уви, такъв е животът и може би тези поводи са ценни, именно да ни напомнят какво е важното в него и колко маловажни са проблемите ни на фона на самия край.
Ето защо повдигнах очи към вече напичащото слънце, а после и към портрета на дядо, усмихнах му се, оставих му от моите нови десерти, после подадох и на роднините ми, а след туй и на хората около нас. Надолу все повече хора прииждаха с цветя и очакваха да споделят деня с мислите за любимте си и компанията на другите хора като тях. Всеки обича някой, всеки липса на някой. И ето, че не след дълго любовта на хората успя да оживи дори и това място. 
Добре е да намираш време за всякакви преживявания в живота си. Не само щастливите мигове ни обогатяват, а тъмните цветове също са част от палитрата. Затова и прибирайки се към вкъщи, си дадох сметка, че ще прекарам деня по-скоро заредена от емоциите и ще спретна вкусен обяд, достатъчен да нахрани цяло семейсвто и такъв, който щеше да се хареса на дядо. Той много си падеше по тестеното, а пък и месото не му беше никак безразлично. Затова и реших да сготвя едно вкусно пиле в хлебна кора.
Рецептата ме грабна още преди години при Ивана, а аз й дадох мой прочит и така ми стана още по-вкусна. 
Ако и вие имате нужда точно от нещо такова, вижте как се прави :) 


Необходими продукти:
1бр. пиле
подправки: сол, червен и черен пипер, чесън на прах, чубрица и др.
олио
За тестото:
Около 600 г брашно
1/2 кубче жива или 1 пак. (7 г) суха мая
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
300 мл хладка вода
малко мазнина

Започваме с приготвянето на тестото, за да има време да втаса. В купа смесваме съставките, като ако ползваме жива мая я шупваме в леко затоплената вода, заедно със захарта. Ако не, смесваме всички съставки заедно. Аз ползвах пълнозърнесто и бяло брашно, а в тестото добавих и малко олио на око, но може да ползвате и друга мазнина ( зехтин, масло и т.н)
Омесваме меко, нелепнещо тесто и го оставяме в намаслена купа на топло да втаса. 
През това време измиваме пилето и го подсушаваме добре. 
В дълбок тиган слагаме олио и го запържваме добре от всички страни, за да придобие хубав цвят.

Може да пропуснете запържването на кожичката, но според мен тогава пилето става много бледо на цвят и не е толкова апетитно.
Изваждаме месото върху дъска и хубаво го обтриваме с подправки по желание - тук наистина ви препоръчвам да слагате любимите си такива, които занете, че ще ви допаднат на вкус в комбинация с пилешко. Не бъдете стипци и слагайте щедро. ( Не забравяйте да овкусите поне със сол месото и отвътре)
В пилето пъхам някой друг резен лимон и една-две скилидки чесън.


Готовото тесто разточваме на не много дебела кора, но не бива и да е тънка, за да не се прокъса при печенето.


Слагаме пилето в средата и започваме да увиваме с тестото.


Обръщаме обратно, с равната част нагоре. Поставяме в леко намаслена тавичка ( или с хартия за печене) и пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 200 градуса. Щом затворим вратичката, намаляме на 160 и печем около час, час и половина.


При мен се отвори леко около крачетата и успявах да проверя как е месото, а и пилето не беше много голямо. Но времето за печене е около час за килограм пиле.


Пилето се сервира, като отрязваме капчето отгоре, а то се е напоило от вкусните сокове на месото и подправките. Имате хем хрупкаво хлебче, хем месце, така че освен свежа салата и студена бира, друго няма да ви трябва на масата. Опитайте го - няма да съжалявате!
Усмихнати почивни дни, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


вторник, 22 май 2018 г.

Торта " Черешова целувка" / Cherry Kiss Cake / Schaumkuss Torte


Скъпи читатели-приятели,
ето че минаха наградите на Блоговодител /  Blogovoditel и с ваша помощ успях да грабна гласа на публиката ( вашия глас) във всичките четири категории. Нямам думи да опиша колко щастлива ме направихте!!!
За мен няма по-голям приз от вашата подкрепа, не само, че благодарение на нея позволявате на хора като мен да превърнат хобито си в професия, но и за това, че ми вдъхвате толкова много увереност и надежда за способността на хората да бъдат добри, позитивни и да се радват на успехите на другиго.
През цялата година следя с изключителна отговорност вашите реакции, коментари, запитвания относно рецептите които искате да виждате повече в блога, каква информация искате да получите още и се стремя да отговоря на всеки един от вас подобаващо, с търпението и любовта, който всеки човек заслужава да се отнасят с него в живота. Радвам се, че всичко това не остава незабелязано, а е оценено от вас и ми го показвате когато настъпи това време в година и имам нужда да получа вашите гласове!
Снимка Метро Академия
През изминалата година поискате повече рецепти с месце и повече бързи и лесни идеи за вечери и положих всички усилия да ви предоставя такива всеки месец, и ето как се сдобих с приз и в тези категории.
Работата ми се увеличи, тъй като десертите не пострадаха ( другите ми две награди са за тези категории), но горях от желание да мога да помогна на все повече и повече хора да намират в блога нужните рецепти и настроение.
Знаете, че макар блогът ми да е кулинарен, голяма част посвещавам на емоцията ни около готвенето, която ни съпътства в хубавите ни, но и в трудните дни. В това да ви показвам, че не всички сме майстори в занаята, че не всеки ден ни е до експерименти, че готвенето е не само механичен процес, но може да бъде катализатор за каквато и да е енергия, която таим в нас през деня. Всеки има нужда от малко зареждане и отмора, от няколко добри думи и се опитам да отделя още няколко минути време към рецептата, за да ви настроя на тази честота.

Снимка Метро Академия
Благодаря на всеки един гласувал за мен - наистина! Всеки един от вас!!!! Сред вас има хора, които ме четат от самото начало, но никога не са писали коментар, такива, които са винаги до мен, пишейки често, обсъждайки рецепти и различни идеи, такива, които са събрали смелост да ми изпратят снимки, такива които ме следват от скоро, но вече са погълнати от кулинарната магия и искат повече рецепти, показни и описани по този начин. Имам приятели, които никога не съм срещала, имам приятели, които сме виждали само като малка, но не и сега, съученици, колеги от следването, хора, които не чувам повече от един път в годината ( и по-рядко), но за гласуването винаги усещам тяхната подкрепа. Имам много близки, и дори не толкова близки познати, които също не пропуснаха да ме подкрепят и за мен това е една огромна вълна от любов, която ме застигна и разчуства.
Когато си няколко години блогър в интернет пространството, не може да не се "насладиш" и на неприятели, затова увереността ти се подлага на тест от време на време. Не виждаш само цветя и усмивки в очите на хората, затова и когато добрите емоции побеждават, и целият този труд си заслужава!

Искам да благодаря и на още двама души, които допринесоха изключително много за усмивката ми - Илиян Димитров и Иво Станков от Блоговодител. Ако искате да си представите още двама души, които нямате една лоша кост в тялото си, това са те. Едва ли познавате много хора, които ще работят толкова усърдно, за да може други да обират овациите и наградите. Е, има и такива! Искат да правят хубави неща, защото просто светът има нужда от повече хубави неща! Дано никога не се уморят, защото те са онази част от човечеството, която прави промяна за останалите от нас. Благодарение на тях професията "кулинарен блогър" може да стане съвсем реално нещо и то скоро. 
Прегръщам тях, и всички вас - гласувалите за мен, благодаря ви и ви обещавам, че ще дам всичко от себе си и през останалата година да бъда вашият извор на кулинарно вдъхновение и позитивизъм през деня!

И макар въведението да бе дълго, това беше нещо, което трябваше да бъде казано! А сега е време - да се почерпим. Знам, знам, че ще кажете, че не сте очаквали точно такава почерпка, но обещавам - тортата е толкова бърза и лесна, че все едно аз съм ви направила  - няма да усетите.
Създадох рецептата миналата година и в основата си съдържа едно мое любимо изкушение - дебелите, белтъчени крем-целувки. Много ги обичам и си бях обещала да създам торта с тях.



Използвах череши, които се съчетаха невероятно със сметаната, която контрастираше със сладостта на белтъците и се комбинираше идеално с тънкия пласт хрупкав шоколад от тяхната обвивка.
Тортата е без печене, което е направо чудесноза тези жеги, няма да ви отнеме много време за приготвяне и ще ви накара да се размечтаете от сладост. Толкова е нежна и романтична, че може да усетите всичките въздушни целувки, които ви пращам в знак на моята благодарност за получените гласове! :) 


А ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
400 г заквасена сметана
100 мл сладкарска сметана
7 бр. бисквити закуска
7 бр. крем-целувки
1 1/2-2 ч.ч. череши
1/2 ч.ч. захар
2-3 капки лимовнов сок
1 пак. желатин

Във форма за торта с размери около 25 см диаметър слагаме бисквитите, като предварително ги топваме във вода или друга тченост - компот/ прясно мляко, за да омекнат.
Отгоре нареждаме крем-целувките. ( Махнете им вафлената основа преди това - тя се отлепва много лесно ) :) 


Разбиваме сметаната на пухкав сняг ( ако не е подсладена, добавете 2 с.л. захар). Изваждаме в подходящ съд и я пъхаме в хладилника.


През това време в касерола сложете почистените от костилките, измити череши. Добавете захарта, лимоновия сок и 2 с.л. вода.



Поставете на умерен огън да покъкрят докато омекнат, като внимавате да не изкипят :) 
След това дръпнете от огъня и прибавете желатина, като предварително сте го накиснали според опаковката в студена вода. Разбъркайте докато се разтвори напълно.
(Грамажът на пакетчето не е важен в случая, какъвто и желатин решите да използвате, просто прочетете какво количество ви е необходимо за 500 мл течност. ) 


В купата на миксера слагаме заквасената сметана и започваме да наливаме малко по малко от черешите като бъркаме през това време. 
След като смесим всичко и сместа се е охладила леко,  пускаме миксера на ниска степен или пък на ръка и прибавяме битата сметана.


Така получената смес изливаме във формата с целувките. Пъхаме в хладилника да стегне.


Готовтаа торта украсих с домашно приготвени мини-целувки по тази рецепта тук.


Все по прекрасно се чувствам като измисля нова торта, а тази е точно по мой вкус!
Изпращам ви супер много целувки, прегръдки и благодарности и ви пожелавам една прекрасна седмица! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

сряда, 16 май 2018 г.

Крафин / Cruffin


Всяко семейство си има няколко любими рецепти, които се появяват веднъж месечно в менюто. Дали солени ястия или десерти, те се въртят от време на време и макар безспорно и доказано вкусни, приготвянето им често е механично и определено не чувстваме особен трепет при готвенето им. Правим го на фона на телевизора и ето, че крем-карамелът е готов. Това наричам аз готвене - налага ни се да си готвим, за да има какво да ядем. Но когато опитваме нови неща, нови рецепти, комбинации или вкусове, вътре в нас се заражда едно вълнение към очаквания резултат. Познато ли ви е? Например, когато някой от семейството ви пита "Какво ще има за вечеря" или "какво готвиш", а вие отговаряте само с "Ще видиш".
Донякъде затова, че не искате да се изхвърляте, ако не ви се получи, но и също защото не искате да разваляте изненадата за тях, от това да опитат нещо ново, а след това да получите похвали и празни чинии (евентуално) :). Може за самия ден да не ви се е случило нещо невероятно, но в края на вечерта имате онова топло усещане, че все още го можете - да изненадате любимите си и себе си и да намирате нови и нови сладости в живота.



Ето защо обичам да се предизвиквам и постоянно готвя неща, които са нови за мен. Направя ли ги веднъж, малко или много ми омръзват и не обичам да повтарям рецепти. Винаги имам други върхове за покоряване. Ето това е хоби, това е кулинарията - различна всеки път, зареждаща, вълнуваща и далеч не просто готвене.
В един тефтер записвам всякакви странни идеи за сладкиши, класически рецепти, забравени такива, пожелани от читатели или някакви от чуждестранната кухня, които искам да опитам или пък са ме впечатлили. Една такава е рецептата, по която искам да ви запаля днес.
На пръв поглед са прекрасни, а на втори - още по-прекрасни! Носят името "Крафини" и ги направих неотдавна, но ето че им дойде времето.
Впечатляват с вида си заради тези изкусителни пластове, но щом ги опитах и на вкус - вече ме спечелиха тотално. Помня, че имах малко пухкаво, домашно масло, което намазах върху горещия сладкиш, а отгоре - апетитно домашно малиново сладко.


Започнах да преглъщам жадно, белейки пласт по пласт, потапяйки го във вкусните съставки.
Помня, че се зачудих защо по-често не си мажа филия с масло и сладко, а после си дадох сметка, че едно е суха филия, друго си е тази вкусна, десертна кифличка (Да кажем, че е кифличка).
Време е и вие да се научите да я правите, а ако знаете - време е да я направите пак. Навън плодовете почнаха да стават все повече и повече, и скоро ще почнем да правим сладка у дома, а знаете кога са най-вкусни?! Топли и парещи, намазани точно върху такива вкусотии.


А ето и самата рецепта:
80 г захар
110 мл прясно мляко
1/2 кубче жива мая (или 7 г суха)
120 г меко масло
40 г разтопено масло
1 ванилия
1 бр. яйце
2 бр. жълтък
щипка сол

Започваме като пресяваме брашното. В купичка слагаме леко затопленото мляко и захарта и слагаме живата мая,след което разбъркваме добре. Оставяме на топло да шупне. 
Слагаме по-голямата част от брашното (винаги си заделям една част, за самото омесване) в купата на миксера и правим кладенче. Изсипваме шупналата мая, яйцата, щипка сол и ванилията и пускаме да се меси.

                           

През това време разтопяваме 40 г масло на микровълновата и почваме да прибавяме на тънка струйка, редувайки с брашно, докато получим меко, леко лепнещо тесто.

                           

Прехвърляме го на плота и дозамесваме с още малко брашно, колкото да спре да лепне, и прехвърляме в купа, предварително намаслена с малко олио.
Покриваме с памучна кърпа и пъхаме във фурната на 50 градуса да втаса за около 40 минути.

                           

Готовото тесто разделяме на четири части, като всяка от тях разточваме на правоъгълник. Намазваме с част от мекото масло и поръсваме с: моят избор бе сушени червени боровинки.
Вие може да изберете плънка по избор - ядки, сушени плодове, микс от двете или просто захар, с канела или без, какао и какво ли още не.
Завиваме на руло и процедираме така с останалите части от тестото.

                           

След това взимаме едно от рулцата и разрязваме по дължина. Вече се виждат няколко от пластовете. Взимаме всяка част и я навиваме на охлювче, като се опитваме да бъдем внимателни, да запазим пластовете отчетливи и да не мачкаме тестото.

         

Поставяме ги в чашки или в моя случай - формичка за мъфини и ги покриваме със стреч фолио. Оставяме ги да втасат още 15 минути, а след това 

                        

ги пъхаме да се пекат във фурната на 180 градуса до готовност.


По-високите части ще се изпекат по-бързо, затова ги покрийте с лист фолио към средата на печенето, ако е необходимо.


Сервирайте ги поръсени с пудра захар.

 

Истинска приказка са - казвам ви! Трябва да ги опитате и съм сигурна, че ще ви дойдат още много идеи за плънка, а защо не и оформяне.


 Аз ще им се насладя и ще запомня вкусът им, защото ме чакат още много нови предизвикателства.

Усмихната седмица, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...