вторник, 28 март 2017 г.

Месо в солена саламура / Slow-roasted meat in salt bath



Хем е топло, хем е студено, хем ми се яде пролетно, хем все още имам нужда от нещо питателно. Ето защо днес ще ви предложа една рецепта, която е не просто вкусна, не просто идеална за хапване по всякакви начини, но и нещо, което трябва да си приготвите поне веднъж. Освен  това не е голяма философия за правене, но може би ще ви отнеме малко повече време. Както казват обаче, хубавите неща стават бавно, което обяснява защо ми трябва толкова време да се събудя сутрин :) 
Рецептата пазя от преди четири години, когато се появи във вестника и е на Веселина Казакова под името "Замразен къс " със свински варт. 
Аз я адаптирах леко по мой вкус, с което съкартих и времето за печене значително много. За да не ви държа  неведение обаче, ще ви напиша и нейния варинат в описанието, пък вие може да избирате.


Месото е крехко, невероятно за хапване като основно, за салати, мезета, сандвичи и въобще може да си напарвите една щедра порция, с която да си изкарате седмицата, дет` се вика ;) Но ето и какво ви трябва:
Необходими продукти:
Около 1 кг месо : немазно свинско или телешко
черен и бял пипер
щипка сол
дижонска горчица
олио

За саламурата:
1 литър вода
1/2 ч.ч. морска сол
дафинов лист


В своята рецепта Веси използва свински врат, но аз имах във фризера няколко парчета останало домашно телешко месо и използвах тях. Измивам и подсушавам хубаво месото, за да се получим хубава коричка при пърженето. Запържвам месото в малко олио от всички страни.


След това овкусявам с подправките и намазвам хубаво с горичцата . ( Наистина не слагайте много сол, тъй като ще се потапя посл в осолена саламура и ще има достатъчно от нея!)


Прибавям към мазнината, в която съм пържила две-три чаши топла вода и кипвам з акратко, така че да се отдели от дъното на съда и прехвърлям в тваичка, в която ще печем месото. Хубаво е течността да е на половината на месото. Запечатвам с фолио и пъхам във фурната да се пече първоналчално на максимална темепратура, докато заври, а след това намалявам на около 150 градуса с обдухване. Печем около 3. 5 часа или докато месото започне да се разпада при натиск с вилица. В завивимост от големината на парчетата месо, времето за печене ще варира. За най-добър вкус обаче препоръчвам бавно печене на ниски градуси! 


За саламурата: Кипвам водата със солта и дафиновия лист, а след това потапям леко поохладеното месо в нея и оставям да престои няколко минути. 


Веси прави това за 2-3 часа, но за моите парчета бяха достатъчни и няколко минути, тъй като бяха по-малки. 


Солената саламура го овкусява по-един много интересен начин, като същевременно го глазира и става неустоимо апетитно.
Набързо искам да спомена и варианта на Веси със свинксо: тя овкусява месото с подправките като го оставя във фолио за поне 2 часа в хладилника, а след това го замразява за още 2 часа или за по-дълго, ако се пече след няколко дни. След това го разопакова и го слага неразмразено във фурната да се пече на 100 градуса за 10-12 часа. После го кисне в саламурата още 2-3 аша, като реше месото на филийки.


Аз предпочетох любимия ми вариант, за месо на конци, тъй като е много крехко и става за конскумиране под всякакви варианти. Гарнирах с вкусни, печени картофки и пресна салата с лимон, която балансира соления вкус на месото.


Сигурна съм, че тази рецепта ще ви хареса, затова не пропускайте да я опитате, пък виждате, че може да й се насладите и със значително по-малко време за приготвяне.

Ако моите рецепти ви харесват, искам да ви помоля още веднъж да подкрепите с гласа си моя блог в тазгодишните награди на Блоговодител. Номинирана съм именно в категориите за торти и сладкиши, които се старая да изобилстват тук, както като количество, така и като качество. А ето как да гласувате за мен: 
Линкът http://kulinarninagradi.com ще ви препрати към официалния сайт на наградите, от където в горния край може да видите думата „гласувай”, която ще ви заведе в полетата за вписване. Използвайки фейсбук вписване става много бързо. (Ще трябва да изчакате няколко секунди да превключи отново на платформата за наградите) От там се вижда пълният списък с категории, като за да дадете гласа си за мен, трябва да отидете на категориите, в които съм номинирана:
С аромат на ванилия (Най-добър блог със сладки печива и десерти)
- Сладко удоволствие (Най-добър блог с рецепти за торти)
Вие сте вотът на публиката, затова гласувате в първата колонка, където надявам се да отбележите с точка Lussi`s World of Artcraft, а след това под него и бутончето - "гласувай".
Благодаря предварително на всеки, който ще го направи, ще сподели публикацията и ще ми помогне да достигна до повече кулинарни запалянковци, които да ме подкрепят! 

Усмихната седмица, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 

петък, 24 март 2017 г.

Пасти "Витоша" / Vitosha cake


Съвсем наскоро с бабетката излязохме пак да пием нашето традицонно кафе в сладкарница или, както си го казваме, "баба-внучка парти". Харесва ми, когато остава в града за през зимата, макар че нея хич не я свърта и едвам чака да се позатопли и да се качи на село, в нейната хубава, спретната къщурка, която винаги ухае на нещо вкусно.  
Докато се опитваше подробно да ми обясни как бъдещето на Земята зависи от чакащия я за засаждане разсад и как същия ден се е била успала толкова жестоко, че е станала ЧАК в шест без петнайсет, аз с умиление разглеждах милото й бабешко личице, покрито почти наполовина от огромните й очила.
Всеки миг с нея ми е толкова ценен, тъй като неотдавна срещу мен седяха и  двамата с дядо ми. Те си падаха много по сладичкото, та винаги кафе се пиеше по сладкарниците и може би от там и невероятната ми любов към вкусотиите, които красяха витрините. 


Може би от носталгия по това прекрасно време, когато бях малка и  най-вкусното нещо беше да хапна скаличка, паста "Витоша" или просто да ръфам някоя мека бишкота, докато щъкам насам-натам в заведението, в очакването на "натоварения" ми ден, изпълнен с разходки и следобедни дрямки в компанията на баба и дядо, реших да извадя наяве този малко позабравен десерт : пасти "Витоша".
Да си призная, разгледах рецептите в нета и нито една не ми отговаряше изцяло на вкуса, който помнех, а може би е било така само в нашия град. Затова и ги направих по Люсенски или както аз си знам най-добре. Станаха просто невероятни! 


А ето и самата рецепта:

Необходими продукти:
За един блат:
5 бр. яйца
5 с.л. захар
5 с.л. брашно (или 3 с.л. брашно и 2 с.л. какао за кафявия) 

За крема:
250 г меко масло
200 мл бита сладка сметана
1/2 ч.ч. пудра захар
1 ч.ч. млени фъстъци (орехи)
2 с.л. какао
1 ванилия

За заливка: шоколадов ганаш (рецепта по-надолу) 
кокосови стърготини

Помня, че блатовете бяха много пухкави, затова и реших да се доверя на добрия стар пандишпан. Реших да направя един бял и един кафяв блат, като вие може да изберете и само един цвят.
За пандишпана разделяме жълтъци от белтъци. Разбиваме белтъците със захарта на сняг, 


а след това прибавяме един по един жълтъците.
Изключваме миксера и започваме да прибавяме брашното на ръка, пресявайки,


докато разбиваме с бъркалка и се интегрира добре в сместа, която е важно да остане въздушна. Дадените продукти са за един блат с размери на тавата 34 см х 24 см.


За кафявия блат единствено заместваме две супени лъжици от брашното с толкова какао. Разпределяме сместа в тава, застлана с хартия за печене и леко намаслена. Печем на 150 градуса с обдухване, докато порозовее.

                     

Охлаждането трябва да стане постепенно, за да не спаднат блатовете.
След като са охладени, разрязвам блатовете по дължина на половина.


Приготвяне на крема: Разбиваме мекото масло с пудра захар на крем, 


а след това прибавяме какаото, ванилията и млените ядки. Аз ползвах микс орехи и фъстъци, но определено фъстъците тук са важен елемент за класическия вкус на десерта.
Накаря прибваме 200 мл бита сладка сметана. Тя ще направи крема малко по-мек и пухкав. 
Намазваме с крема всички блатове, като редуваме бял - кафяв.

                    

Заделям една част от крема за слепване на парчетата след рязане. Първо обаче трябва да приберем десерта да стегне в хладилника за няколко часа, за да ни е по-лесен за рязане.
Снимка от "Къкрещо гърненце" 


Опитах се първоначално да го направя с целия десерт, като следвах схемата от блога на Вили тук, но не беше никак лесно (тук няма да лъжа).

Затова реших, че ще е по-лесно да го разрежа на половина и определено така стана фасулска работа.
Слепих двете половини с предварително заделения крем, като го бях оставила малко да се отпусне на стайна температура.



Ако кремът не ви стигне да измажете десерта отвън, винаги може да нанесете един тънък пласт бита сметана и да го пъхнете в хладилника за няколко минути да стегне.
През това време си направете ганаша, като рецепта за него има на много места в блога, но можете да погледнете този тук.  


Заливам с него охладения десерт и поръсвам с кокосови стърготини.
Тъй като кремът е на маслена основа, е хубаво да държим този десерт на стайна температура, за да бъде наистина мек кремът или да го оставяме за един час извън хладилника преди сервиране, за да се поотпусне.



Ето това вече наистина е вкусът на моето детство! 
Прекрасен, пухкав и най-вече - домашен. 
Ние с баба си го хапнахме на следващия ден с кафето и седмицата ни стана още по-сладка, тъй като беше повод както за още една среща, така и за няколко вкусни спомени :) 

Ако моите рецепти ви харесватискам да ви помоля още веднъж да подкрепите с гласа си моя блог в тазгодишните награди на Блоговодител. Номинирана съм именно в категориите за торти и сладкиши, които се старая да изобилстват тук, както като количество, така и като качество. А ето как да гласувате за мен: 
Линкът http://kulinarninagradi.com ще ви препрати към официалния сайт на наградите, от където в горния край може да видите думата „гласувай”, която ще ви заведе в полетата за вписване. Използвайки фейсбук вписване става много бързо. (Ще трябва да изчакате няколко секунди да превключи отново на платформата за наградите) От там се вижда пълният списък с категории, като за да дадете гласа си за мен, трябва да отидете на категориите, в които съм номинирана:

- С аромат на ванилия (Най-добър блог със сладки печива и десерти)
- Сладко удоволствие (Най-добър блог с рецепти за торти)
Вие сте вотът на публиката, затова гласувате в първата колонка, където надявам се да отбележите с точка Lussi`s World of Artcraft, а след това под него и бутончето - "гласувай".
Благодаря предварително на всеки, който ще го направи, ще сподели публикацията и ще ми помогне да достигна до повече кулинарни запалянковци, които да ме подкрепят! 

Сладък уикенд, приятели-читатели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 


четвъртък, 23 март 2017 г.

Бирени гъби / Beer Butter Mushrooms


Ех, това слънце! Как ни припомня, че е време за бира. Обаче трябва и да се яде и макар бирата да е идеалната за течна диета, тъй като има хранителни качества (а бе знам, че не е баш така, но нека го приемем в случая, че не е никак лоша идея), реших да си хапна точно това за вечеря снощи. 
Едни бирени гъби и халба от разхлаждащата напитка ми бяха достатъчни да заситят глада ми, пък стават толкова бързо, което ги прави повече от идеална рецепта за през седмицата. 


Но преди да преминем към елементарното й изпълнение, искам да ви помоля още веднъж да подкрепите с гласа си моя блог в тазгодишните награди на Блоговодител. Номинирана съм именно в категориите за торти и сладкиши, които се старая да изобилстват тук, както като количество, така и като качество. А ето как да гласувате за мен: 
Линкът http://kulinarninagradi.com ще ви препрати към официалния сайт на наградите, от където в горния край може да видите думата „гласувай”, която ще ви заведе в полетата за вписване. Използвайки фейсбук вписване става много бързо. (Ще трябва да изчакате няколко секунди да превключи отново на платформата за наградите) От там се вижда пълният списък с категории, като за да дадете гласа си за мен, трябва да отидете на категориите, в които съм номинирана:
- С аромат на ванилия (Най-добър блог със сладки печива и десерти)
- Сладко удоволствие (Най-добър блог с рецепти за торти)
Вие сте вотът на публиката, затова гласувате в първата колонка, където надявам се да отбележите с точка Lussi`s World of Artcraft, а след това под него и бутончето - "гласувай".
Благодаря предварително на всеки, който ще го направи, ще сподели публикацията и ще ми помогне да достигна до повече кулинарни запалянковци, които да ме подкрепят! 


А ето и рецептата:
Необходими продукти:
4 ч.ч. нарязани гъби печурки 
2-3 с.л. масло
1 ч.ч. бира 
1 с.л. мащерка сол/пипер
малко пресен магданоз


 Започвам като в малко масло запържвам гъбите, докато придобият прекрасен кафяв загар.

                     

Прибавяме бирата и оставяме да покъкрят в нея, докато течността се изпари. Овкусяваме с подправките....


и поднасяме с малко накълцан пресен магданоз за свежест. 
Ами това от мен за днес...утре сложете панталони с ластик, че ще има десерт :) 
Усмихнат ден, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...