Показват се публикациите с етикет Рафаело. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Рафаело. Показване на всички публикации

понеделник, 26 септември 2016 г.

Лесни пасти "Рафаeло" / Ladyfingers mini cakes "Raffaello"


Едва ли има някой, на който да не съм омрънкала, че още нямам нормално функционираща кухня в новата квартира. От един котлон, черпак и тирбушон, последното най-често бе използвано през последните седмици, тъй като трябваше да намаля темпото, с което бях свиканала да живея. 
Готвенето бе станало такава част от живота ми, че сега, дето се казва, тез ръце в г*** ли да си ги завра...какво да правя??!! Не, че нямам достатъчно задачки, но през уикенда, който обикновено бе посветен на гастрономически експерименти, този път се посветих на мързел в колосални пропорции. И докато се свличах по стълбите към втория етаж
(Exhibit A/пример А ->)
и мислено прегръщах лайфстайла на древногръцките философи, ме осени чудесна идея, както и тях не веднъж, прекарвайки ежедневието си по същия начин. 
Защо да не направя едни лесни пастички, които не изискват нищо повече от няколко минутки над котлона, а после цял ден  - задоволствие, че имам домашен десерт (или поне докато изтрае да не се изяде).



Наскоро ги приготвих у дома, след като отдавна бях хвърлила око на рецептата от различни сайтове, където може да се намери в много вариации. Основните съставки са бишкоти и вкусен домашен крем, като всичко това се овалва в нескромно количество кокосови стърготини, придаващи на пастичките невероятно свежия и ароматен вкус на торта "Рафаело", само че без цялото печене и суетене по приготвянето й. 


За да е още по-неустоимо, заливаме сочните десертчета (да, наистина са супер сочни), с малко тъмен шоколад, а вие знаете колко добре се връзват тези вкусове! 





Точно това, че са супер вкусни, бързи и лесни за приготвяне, съживи амбицията ми и се надигнах за има - няма трийсет минутки да вдъхна живот на тази "кухня-котлон".  
Получиха се точно толкова добре като първия път, а след това си ги хапнах с такъв кеф, че не мога да ви опиша. 
Може да се каже, че даже малко преядох, но не съжалявам - аз съм си ги правила, аз ще си ги ям. 
После пък Митко ме изведе на разходка
(Exhibit B/пример Б - >)
и така моят ползотворен ден приключи. 
Ако и вие търсите подходяща рецепта за бърз десерт,  който може да спретнете и през седмицата, 
не търсете повече, вадете лист и химикал и си запишете рецептата :)  
Необходими продукти:
1 пакет бишкоти (200 г)
3 ч.ч. прясно мляко
1 ч.ч. захар
3 с.л. масло
3 с.л. брашно/царевично нишесте
1 бр. бурбонска ванилия/ванилена захар с бурбонска ванилия на Др. Йоткер

Още: 
200 г кокосови стърготини 
шоколадов ганаш

Започваме с крема, тъй като е единственото нещо, което кажи-речи се готви тук. Слагам една чаена чаша захар и две чаени чаши мляко на котлона да заврят. Ако имаме бурбонска ванилия - също.

        

В купа смесвам брашното/нишестето с пакетче ванилена захар с бурбонска ванилия на Др. Йоткер, ако не разполагаме с пръчка ванилия. 


Прибавям малко от млякото за да стане по-рядка кашичка.


След като млякото тръгне да завира, я добавям на тънка струйка при непрекъснато бъркане с телена бъркалка, докато кремът се сгъсти напълно. Оставям крема леко да се охлади, а след това добавяме и маслото. Покривам с фолио за свежо съхранение, за да предотвратя образуването на коричка. ( Тук е моментът да допълня, че кремът е доста повече като количесто и свободно може да направите доста повече бройки - поне три-четири пакета, но ще ви трябва и повече кокос :) ) 


В чиния изсипваме кокосовите стърготини, а в друга чиния - останалата чаша прясно мляко, като е добре леко да го затоплим.


Вземам една по една бишкотите и потапям за кратко в млякото,


а след това отгоре шприцовам от крема. Може да го слагате и с лъжичка, но аз исках да не цапам много.


Захлупвам бишкотите две по две, като цяло слагах крем само на едната половина, но и двете са потапяни в млякото.


След това овалвам от всички страни в кокосовите стърготини и редя в поднос.



Отгоре правя шарки с малко шоколадов ганаш, като рецепта за него можете да намерите  например - (тук)


Не мога да ви опиша колко меки, сочни и ароматни са тези мини-пастички.


По-рано вземах винаги от тези бишкоти, когато са на промоция за тирамису или друг десерт, но сега си имам нова рецепта за бързи и спешни десертни случаи :)
Опитайте ги и вие - няма да съжалявате!


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



събота, 5 март 2016 г.

Млечно реване с крем "Рафаело" / Milk Soaked Coconut Cake "Raffaello"


Не остана много от дългите почивни дни, но пък винаги има време да спретнем нещо сладичко набързо. Особено лесна и подходяща е днешната рецепта. Да си призная - отдавна ме врънкаха у дома за реване, но аз нали не съм по съвсем обикновените неща, реших да го джазирам малко и се получи този прекрасен, млечен и въздушен десерт. 


Влюбих се в него още при вида му, заобичах го заради уханието му, а щом си хапнах една лъжичка - вече знаех, че съм попаднала на нещо, което си струва да се прави често.


Освен, че наистина е лесен и бърз за изпълнение, този сладкиш, който у дома нарекоха "мокри пасти "Рафаело", ме накара за първи път от доста време да се насладя на вкуса на прясно мляко. Не го обичам още от детската градина, така че това не бе "вражда от вчера". Тук обаче е най-подходящият сос за заливка и усещането на въздушност и лекота в десерта може да ви пренесе от масата на дивана с чинийка в ръка за отрицателно време.


И така, без повече отлагане, денят си минава, а пък десерт трябва да се прави, ето и необходимите продукти:
За блата:
4 яйца
1.ч.ч. захар
1 ч.ч. брашно
1 пак. бакпулвер (10 г) 
1 бр. ванилия


За заливката:
3 ч.ч. студено мляко
2/3 ч.ч. захар
За крема:
1 ч.ч. течна сладкарска сметана за разбиване
домашен крем по желание (примерна рецепта по-надолу)
кокос за поръсване

Започвам като в миксера разбивам яйцата със захарта на пухкав крем.


След като сместа увеличи обема си, докато Делимано-то още бърка, прибавям постепенно пресятото брашно, бакпулвера и ванилията.


Изсипвам готовата смес в леко намаслена и набрашнена тавичка с размери 40 х 27 см. 


Пъхам да се пече в предварително загрята фурна на 175 градуса с обдухване за около половин час.



След като го извадим от фурната, надупчваме блата с дървено шишче на места (не прекалено, тъй като текстурата на блата достатъчно попиваше) и го заливаме със студеното, подсладено мляко.


Крема приготвям като за целта разбивам течната сметана на пухкав крем и прибавям към нея домашен крем. Можете да приготвите любимия си крем ванилия или друг по желание. Например: Оставете на котлона да заври 800 мл мляко с една чаена чаша захар и разбърквайте от време на време, за да се разтвори по-бързо захарта. В отделна купичка сложете 200 мл мляко и 2/3 ч.ч. брашно или царевично нишесте (аз направих смес от двете) и разбъркайте добре.




Когато млякото тръгне да завира, прибавете брашнената смес на тънка струйка при продължително бъркане с телена бъркалка. Кремът се сгъстява бързо след това. Дърпаме от огъня и добавяме ванилията. Оставяме крема да се охлади напълно.


Прибавете колкото искате количество от крема към битата сметана, като разбира се трябва да е напълно изстинал. Аз не съм се скръндзавила и направих дебела покривка. (Имах останал от жълтия крем от тази торта и го добавих и него, като накрая всички се съгласиха, че кремът е станал на вкус като сладолед. Този десерт е идеален, ако ви е останал някакъв крем и искате да го използвате.)


Поръсваме отгоре щедро с кокос и пъхаме десерта в хладилника. 
Кокосовите десерти са ми страст и определено, макар и семпъл на вид, този сладкиш се настани сред любимите ми. 
Идната седмица пак ще го направя ;)
 Опитайте и вие! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 



петък, 8 август 2014 г.

Перфектната детска торта: Торта "Дъга" / The perfect kids' Birthday cake: "Rainbow cake"



Ако има торта, която е най-подходяща за детски празник, то това безспорно е прекрасната торта "Дъга". Ако има някой, който може да я направи да изглежда още по-детски и забавна, то това съм аз, защото в мен детето нито дреме, нито си играе, а направо щурее наляво и на дясно и се опитва да сътвори всякакви радости за окото и небцето.


И до ден днешен сред нещата, които ме карат да се усмихвам са балоните (много разтоварващо да си ги подаваме с любимия от единия до другия край на стаята, обсъждайки междувременно някой "възрастен" въпрос), сладоледите (които намирам за една от основните хранителни групи) и анимационни филмчета, които уж замаскирайки истинската реалност, успяват все пак да ни покажат най-важните неща в живота!



И освен в любимите ми книги, смятам, че едни от най-красивите любовни истории съм срещала именно в анимациите:



И макар доста поразкрасени, не означава, че пропускат да ти кажат истина или две за сложните взаимоотношения между хората:

Едва ли ще мога да обхвана всички прекрасни цитати и моменти, останали завинаги в главата ми след (е, да сме честни  поредното) гледане на дори едно от тези филмчета. 

Освен чудесните сюжети, обожавам и музиката от филмчетата, и преди да съм запяла Let it Go и да ви се прииска да си направите сепуку, ще споделя с вас, че едно от най-хубавите преживявания от тази година бе именно вълшебният симфоничен концерт "Мюзикълите на Дисни", който се състоя в зала "България" този февруари.


Освен горепосочената песен, аз и цяла зала малки и пораснали деца се насладихме на знаковите мелодии от "Тарзан", "Малката русалка", "Цар Лъв" , "Красавицата и звярът", "Аладин" и други.

И тъй като съм почти сигурна, че такъв концерт ще има в бъдеще, ви го препоръчвам с две ръце ( държащи сладолед) :) 



Ех, този сладолед! Толкова го обичам, че отдавна исках да направя торта с такава украса. Не беше нужно самата торта да е сладоледена, но поне да изглежда такава. И така, не помня от кога бях купила тази кутия с вафлени фунийки (купих ги от Кауфланд) и си седяха мирно в шкафа, като се убеждавах, че ще дойде ред и на тази торта. 

Обаче все не си намирах повод да я започна. Може би  защото си мислех, че ще ми отнеме много време самото декориране. Не се оказах права, тъй като цялата торта, барабар с всички цвъцки и туфки, ми отне не повече от няколко часа. Ето още една причинa да ви поканя да се опитате да я направите за предстоящ детски рожден ден. 
И тъй като до моя рожден ден остават броени дни, реших "да се изненадам" с една пробна торта :)  

И без това съм почти сигурна, че едва ли ще ми се прави торта за мен на самия ми рожден ден, вместо да избера да правя нещо значително по-интересно!

Ето защо, Митко е установил традиция у дома, която повелява през целия август месец да се празнуват Люсенските празници или иначе казано един много, ама много дълъг рожден ден :)


 
И може да няма подаръци всеки ден, но определено е забавно да получаваш целувка и пожелание "Честит Рожен Ден" в 30 последователни дни!!!

И макар животът ми да не е приказка, със сигурност мога да заявя, че у дома имам човек, който ме кара да се чувствам като принцеса всеки ден!


И след това доста дълго въведение, ако все още ви са останали сили да четете, идва време и за самата рецепта. Рецепта за торта "Дъга" съм виждала много, все различни, но аз реших да направя свой собствен вариант, който се базира на любимата ми торта "Рафаело".


Мога да кажа, че това значително опростява тортата и я прави доста по-евтина откъм продукти, но за мен - и по-вкусна. Но ето ги и тях:

Необходими продукти:
За блатовете:

7 яйца
1 ч.ч. захар (200 мл)
1 ч.ч брашно


За крема:
1 консерва подсладено кондензирано мляко (397 г)
250 г краве масло на стайна температура
100 г кокосови стърготини (по желание)
250 мл течна сладкарска сметана за разбиване

Още:
6 бр. вафлени фунийки за сладолед
6 броя хранителни (по възможност естествени)  боички


Първа стъпка в приготвянето на блатовете е отделянето на жълтъци от белтъци.


Разбиваме белтъците със захарта на хубав, лъскав сняг:


Продължавайки да разбиваме с миксер, добавяме един по един и жълтъците:


Накрая, като разбъркваме внимателно с телена бъркалка, прибавяме пресятото брашно, бавно, така че да се поеме хубаво в сместа: 


Разделяме сместа на шест равни части (при мен излизаше около един препълнен черпак) в шест купички.

 

Всяка част оцветяваме в отделен цвят - жълто, оранжево, червено, синьо, зелено и лилаво.


Едва ли трябва да ви казвам, че за целта ви са необходими само 3 основни цвята - жълто, червено и синьо, така че да можете да направите и останалите.


Готовите смеси изсипваме в тавички ( използвам тези алуминиеви, 20 см в диаметър), леко намазнени, с парче хартия за печене на дъното. Печем ги в предварително загрята фурна, на 150 градуса. Отнема само няколко минути :)


Докато блатовете се охлаждат, започваме да приготвяме крема. За целта маслото трябва да е размекнато на стайна температура.


Разбиваме го на пухкав крем заедно с кондензираното мляко. В друг съд разбиваме и сметаната.


Прибавяме около четири пълни супени лъжици сметана към маслената смес,


така че да стане по-пухкава, ето така:


Останалата част от сметаната приберете в хладилника, нея ще използваме за украсата,  като я оцветим и шприцоваме върху вафлените фунийки:


От така направения пухкав крем заделям една малка част, може би колкото чаена чаша, за измазване на тортата. А към останалата прибавям кокосовите стърготини (Като и от тук заделям една пълна шепа за да поръся тортата отвън)


Започваме сглобяването на тортата, като редим блат и крем и така докрай:


Препоръчвам леко сиропиране на блатовете с малко подсладено прясно мляко, но това е въпрос на желание, затова и оставям на вас да решите, дали ще искате по-сухичка или сочна торта:


След като сме сглобили тортата, измазваме отвън със заделения предварително крем. Направете леки разрези на местата, където смятате да поставите фунийките, така че да се закрепят по-сигурно.


Следващата стъпка е да оцветим сметана, отново същите шест цвята и да шприцоваме във фунийките:


Останалата част от украсата е въпрос на избор и, разбира се, фантазия:



Направете своя собствен вариант на тази весела и пъстра торта "Дъга" и донесете радост на любим човек:


И дори не мислете за диетата, не е моментът да броите калории с такава торта :




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...