Показват се публикациите с етикет запеканка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет запеканка. Показване на всички публикации

понеделник, 20 февруари 2017 г.

Бърза запеканка с ориз и сирена / Baked rice with ham and cheese



Понеделник, понеделник, ама слънчев! Пак се търпи повече! Започва да се усеща как зимата леко започва да се изнизва по терлици, въпреки падналия сняг вчера на места. По-меко е навън времето, слънцето в небето вече не е само за украса, ами върши някаква работа и може да ти стопли гърбинката, ако седнеш на някоя пейка. 
Желанието за тежки зимни ястия като че ли намалява обратнопропорционално на това да си сипем светла бира :) 
Затова и днешното предложение ще е такова - почти зимно, но с усещане за настъпващата пролет. Пък и понеделнишко - точно за бърза вечеря, няма да ви отнеме повече от 30 минути. 
Предлагам ви да опитате новото любимо ястие на семейството - запеканка с ориз, сирена и шунка. 




Много ароматно, вкусно и бързо ястие, което ще ви накара да си го приготвите поне още няколко пъти до края на месеца. 
За направата му използвах ориз - баланс, за да ми е по-лекичко на коремчето, но вие може да ползвате всякакъв. Ястието е толкова лесно, че за приготовлението ми бе нужно само една снимка, но ето първо и списъкът с продуктите. 
Необходими продукти:
4 ч.ч. сварен ориз
2 яйца
1 ч.ч. прясно мляко
100 г моцарела
150 г топено сирене
100 г шунка
1 морков
2 с.л. магданоз
кашкавал/ пармезан за поръсване
сол/ черен пипер

В купа разбивам леко яйцата с прясното мляко. В друга смесвам топлия сварен ориз с нарязаната на кубчета моцарела, шунка и топено сирене и разбърквам. Прибавям рендосания морков, нарязания магданоз, подправките и яйчената смес. 


Изсипвам в леко намаслена с олио тавичка и пека във фурната на 200 градуса за 30 минути.
Преди поднасяне поръсвам с две-три шепи кашкавал/ пармезан и запичам до златисто.
Поднасям поръсено с още малко пресен магданоз.


Толкова се отнесох от уханието на ястието, че съвсем забравих за снимките и почнах да ям от чинията без да се стремя да му докарам някой фамозен вид за снимките, за което сега леко съжалявам....но съвсем леко. Все пак беше прекалено вкусно :)
Опитайте и вие!
Усмихната седмица, приятели!


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


петък, 3 юли 2015 г.

Лазаня от тиквички / Zucchini Lasagna


Тези дни не съм се спряла. Наготвих толкова много и различни рецепти, но както винаги повечето бяха за торти за повод и без повод. И тъй като, както вече знаете, не може само на десерти да се живее, макар аз да ви давам основание да мислите, че само това ям, реших да ви споделя една от любимите ми сезонни рецепти за тиквички, а именно лазаня от тиквички.  В тази версия заместваме пастата с тънки ленти от тиквички, което прави ястието още по-леко, въпреки наличието на сирена. 




Когато у дома заухае на тази манджурница, не мога да се стърпя и захапвам ръкохватките от нетърпение (до момента са изгризани наполовина), докато чакам да се изпече. Хубаво е да се остави малко да поеме течностите след изпичането, но както виждате Люската не може да трае - реже, снима, яде, докато е още горещо и сочно! 




А на вас хапва ли ви се тези дни нещо такова? Ако да, ето и рецептата:

Необходими продукти:
2-3 средни тиквички
1 по-голяма глава лук
250 г кайма
2 ч.ч. пюрирани домати
250 г рикота ( може да замените с извара)
1 топче моцарела (125 г)
1 яйце

черен пипер
риган
босилек
мащерка
2-3 скилидки чесън
зехтин
Още:
кашкавал за поръсване (около 200 г)

Почистваме лука и го наситняваме. В тиган загряваме малко зехтин и прибавяме лука, докато омекне.

                      

Прибавяме каймата и разбъркаме, докато се раздроби на малки парченца и се запържи. Овкусяваме с щипка сол и пипер.
Прибавяме доматите. Използвам около 500 мл или две чаени чаши млени домати, които приготвяме в блендера.

                    

Разбъркваме и оставяме сосът да поври около 15 минути. Прибавяме последователно нарязания чесън, сух риган и мащерка, сол и черен пипер. Разбъркваме добре. Когато сосът е готов, ще бъде още сочен, но няма да има вода , цветът му ще бъде наситено червен.



Накрая прибавяме няколко листа нарязан пресен босилек  за по-силен аромат.



Дърпаме соса от огъня и кажи-речи сме свършили по-голямата част от готвенето. :)
Подготвяме си останалите продукти:

Нарязваме тиквичките на тънки ленти (на ръка или ренде)


Прибавяме към рикотата едно яйце и шипка черен пипер и разбъркваме.


Нарязваме топчето моцарела. Аз използвах моцарела с босилек, защото тя беше на промоция, а пък да не съм луда да давам повече, отколкото мога.

Сглобяването на лазанята става по следния начин: Слагаме в тавичката малко от соса и нареждаме отгоре тиквички. Посоляваме. Отгоре изсипваме половината рикота, половината моцарела и още малко от доматения сос.
Следва още един ред тиквички и отново същата процедура. Завършваме с остатъка от соса.



Към тигана от соса прибавяме около 150 мл вода (която  ще обере остатъка от соса по стените на съда) и я прибавяме в тавичката. Пъхаме лазанята да се пече на 200 градуса, докато водата заври, а след това намаляваме на 170 градус и печем още 40 минути.

Преди да извадим поръсваме рендосан кашкавал.


Запичаме за още няколко минути, докато кашкавалът се разтопи.





Както казах, оставете за кратко да поизстине, ще поеме соковете и ще можете да отрежете по-стабилни парчета.
Или не ме слушайте, грабвайте вилицата и се насладете на разтеглив кашкавал, сочни тиквички и неустоим сос, който ще ви накара да почувстватe избухването на вкусова бомба в устата ви :) 


 Добър апетит! 
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !

 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!


понеделник, 13 октомври 2014 г.

Бърза запеканка със зеле и праз / Delicious Cabbage and Leek Pie


Последния път, когато бях на село, баба пак ме обзаведе с няколко зелки. Толкова им се тюхкаше и косеше как гъсеницата ги е наяла и почна да ги изрязва ли изрязва. От една голяма зелка накрая ставаше една малка топчица. Аз не пропуснах възможността да избъзикам бабето
"- Бабо, то бива да ти се свиди, ма ти нищо няма да ми дадеш. Само да се хвалиш после на другите баби, че ми пълниш чантите"...
И тя се смее :
"- Не е лъжа, чедо. Тая година нищо не излезе от градината ."
Аз обаче си я гушнах и успокоих, че като няма зеле, ще ядем я пасти, я свинско и така. :)

 

Може тази година акциите на бабиното зеле да не бяха много високи, но затова пък щом гъсеницата го яде, значи е вкусно и биологично. Затова си взех офъканите зелки и си ги отнесох у дома. От някоя и друга направих свежа салата като гарнитура за риба, но другата част превърнах в това неземно ястие, което успя да преобърне представите ни за безмесна храна.

Митко не заподскача от щастие като му казах какво ще правя, но след като го опита се оцъкли и сподели възхитен "Ами, че това е по-вкусно от пица! И още по-хубаво, че не се чувствам като хипопотам след едно-две парчета :) "

Заръча да правя по-честичко от тази чудесия, че да може да си взима и за обяд. Моля, да се отбележи в стенографията "Митко хареса нещо без месо!" !!!!!

И така, реших, че такива рецепти са длъжни да виждат бял свят и затова я споделям с вас, пък вие, ако се чудите какво да спретнете за домашните за вечеря, това е идеално предложение :)


Ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

2 ч.ч. нарязано прясно зеле
100 г кашкавал
60 г сирене (по желание)
2 ч.л. бакпулвер
1 с.л. нарязан копър
1 ч.л. сол
6 с.л. брашно
3 с.л. заквасена сметана
3 с.л. майонеза
3бр. яйца
шепа нарязан праз
(олио / масло за намазване на тавичката)

Започваме като намачкваме зелето заедно със солта, докато омекне. Прибавяме копъра и праза.


В купа разбиваме яйцата, като добавяме последователно заквасената сметана, брашното, майонезата и бакпулвера. Заквасената сметана загребвах на големи лъжици ето така :


Намазваме хубаво тавичката, в която ще печем, с малко масло или олио и слагаме един много тънък пласт от яйчената смес.


Можете да започнете да редите зелето веднага, но аз предпочетох да пъхна само този пласт съвсем за кратко във фурната, за да може да се образува по-стабилна долна коричка при печенето и зелето да не падне на дъното.


Беше във фурната само за броени минути, като през това време прехвърлих една трета от сместа при зелето и разбърках.


Изваждаме тавата от фурната и редим зелето отгоре, като по желание слагаме и малко натрошено сирене. Ястието ще стане вкусно и без него, но заради любовта на Митко към сиренето, съм задължена да го слагам на всичко :)










Накрая разпределяме отгоре останалата част от яйчената смес и пъхаме във фурната.


Печем ястието на 180 градуса за около 30 минути.



Малко преди да го извадим го поръсваме с рендосания кашкавал....


И запичаме отново, докато кашкавалът се разтопи.


Прекрасно есенно ястие, с което може да заситите коремчетата на домашните, пък и да ги накарате да хапнат нещо наистина полезно.



Добър Апетит!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...