Показват се публикациите с етикет картофи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет картофи. Показване на всички публикации

петък, 15 март 2024 г.

Завита Мусака / Moussaka Roll

 

 Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук!  

Слушала съм аз за такива истории, но не ми се бяха случвали. Аз се славя с това, че съм много отговорен, паметлив и въобще организиран човек. Ако например ми предстои пътуване след седмица, ще съм организирала почти целия си багаж в  списък отрано, ще съм подредила всичко, ще съм свършила всички задачи, които трябва преди пътуването и дори тези за "след",  за да не изостава нищо. Никога не забравям нищо, никога не загубвам вещи, винаги съм нащрек и винаги подготвена. До днес! 

Така се случи, че излизаме с буболечката на разходка, майка ми се обади, че е в поликлиниката на преглед и си тръгва, та да я пресрещнем. Събрах най-необходимото за детето в раницата си (да, аз не нося дамски чанти, а раница) и даже сложих малко платнени торби за пазар, да мина през магазина на път за вкъщи. Срещнах се с мама, че даже и с леля ми, която вървеше буквално два метра пред мама :  ни едната вижда, ни другата. Помислих си, нещо да не са се скарали, но всяка забила поглед в плочките, угрижени и мислещи своите човешки тревоги, не забелязват, че вървят една пред/ след друга. Спрях и такава хубава случайна среща стана, приказки, оплаквания и хайде да изпратя едната на спирката, после и другата, че всяка от тях към различна посока.

По едно време седнах на пейка само да изчакам мама да мине през аптеката и после потеглих към магазина. Влязох в него с усмивка, планираща как ще купя туй-онуй, и ха да бръкна да извадя торбата да бутам там ( аз кошница не взимам с презумпция да не купувам много, но не се получава обикновено) и какво да видя, раницата ми я няма. Няма я върху гърба ми, няма я в коша на количката, раница няма по дяволите. Там са пари, документи, банкова карта. 

Заклевам се, кръвта напусна тялото ми се сетих, че единственият вариант е да е останала на онази пейка, на която поседнах да изчакам мама. Поне на пет пресечки нагоре по булеварда. Ами сега?  Какво да правя първо?! Да тичам до там? Да звъня в банката да спрат картата? Да мина направо през банката, та аз нямам дори лична карта да докажа коя съм. За капак бебо тъкмо заспа и аз не смея да тичам с него, но вече си представям как след талкова години и аз си загубвам документите, пишат ме по фейсбук групите, по телевизия и радио обявяват каква съм забравана и как някой източва и последните капки- стотинки от анорексичната ми банкова сметка. 

И като всеки нормален човек първото нещо, което правя в момент на паника е разбира се да се обадя....на мама! "Мамоо, какво да правя, къде да ходя???" 

Жената беше готова да слезе от автобуса, макар и болна, да търси с мен пустата раница из града. Аз препускам по булеварда потичвайки леко, зачервила бузи от срам, шок и ужасът от това  насилствено кардио. Докато мама се опитваше да ме успокои и накара да си спомня детайли от деня, ми подхвърли " ти сигурна си ли си, че беше с раница, маме? ". Аз твърдо заявявам, че не само бях, но помня как я опаковах и сложих на гърба си, а освен това, кога ме е виждала без раница! ( Усещате накъде бият нещата, нали?) Не след дълго жената ме убеди първо да мина през вкъщи да погледна, като за първи път в живота си молех да съм толкова изтрещяла, че да не съм взела нещо, отколкото да съм го загубила. И за щастие, това и стана. Раницата си седеше стегната на стола у дома, а кой беше внедрил спомените ми за слагането й на гърба ми е мистерия, която ще разкажат в следващия епизод на Досиетата Х. 


Хора, дали от недоспиване, дали от "майчински мозък", дали вече от възрастта, както мама лекичко подметна, но ето ме и мен в редиците на забравящите. Има ли членски внос? Усещам, че далеч няма да е послания път, в който не знам какво съм правила, но за щастие, днешната рецепта я помня и искам да я споделя с вас преди да я забравя съвсем. Тя е за руло Мусака или Завита мусака, както искате му казвайте. Малко по-обогатена рецепта е, има кашкавалче и чушЧи и е много, много вкусно. Сигурна съм, че ще ви хареса. Майка ми през годините го е правила с пилешко, с кайма и всякакви други вариации и сега ще ви споделя една от тях. Разбира се с ВИДЕО, което да гледате, когато поискате....ако забравите нещо :) 


 

Тази рецепта може да видите и във 
Необходими продукти: 
Около 1 кг картофи
Около 400 г кашкавал ( може и повече) 
400 г кайма
400 мл млени домати ( + вода) 
100-150 г брашно
2 яйца
1-2 чушки
1 глава лук
1/3 връзка магданоз
подправка за кайма, черен пипер, чубрица, сол

Започваме като в малко мазнина запържваме на умерен огън нарязания на средно лук, докато омекне. Прибавяме каймата, като разбира се може да промените количество и дори вид на месото. Запържваме я и нея, докато стане готова и прибавяме нарязаните на кубчета чушки, по възможност шарени и по-месести, така се усещат повече. 

 

Аз ползвах малко червена и жълта и подправките. Сложете подправките, които обичате да ядете в каймата, за всеки те са различни, но никога няма да сбъркате с черен пипер и подправка за кайма или скара. Прибавяме и доматите и разбъркваме. Аз ползвам домати от консерва и доливам малко вода, така че да оставя соса да покъкри водата да изври. По този начин месото се овкусява от доматите, а самия сос става по-вкусен. Вие може да ползвате различни видове домати, пресни, доматен сок или други. 

 

Важното е накрая да остане соса на мазнина и да се сгъсти.


Докато сос къкри, приготвяме картофите. 
В купа смесваме предварително сварените картофи ( количеството е приблизително), с две яйца, половината кашкавал и около чаша, чаша и нещо брашно. Добавяме сол, ако кашкавалът не е много солен и обичате повече соленко. Разбъркваме всичко на една еднородна маса. 


 

Имайте предвид, че колко брашно ще поеме сместа зависи много от вида на картофите, затова имайте едно наум. Също така ви препоръчвам да замесите сместа, когато картофите са по-скоро изстинали. Накрая прибавяме и нерязания магданоз, моят беше замразен, защото в последния момент видях, че нямам пресен. 
Така създадената смес, разпределяме в правоъгълна тавичка, моята е тази от фурната, застлана с хартия за печене. Пъхаме да се изпече на 200 градуса за около 20-30 минутки, докато се запече леко, но гледайте да не я изсушите прекалено. 

 

След като картофения блат е готов, изваждаме от фурната и разпределяме отгоре от каймата, а върху нея


слагаме още малко кашкавал и навиваме на руло. Отгоре слагам още кашкавал, тъй като с него никога не може да прекалите :)  

 

Запичаме за още 10 минути във фурната.


Ако има нещо, което може да направи муската по-вкусна, това може да е кашкавала и кремообразните картофки, добавката от месести чушки и свеж магданоз. Абе каквото и да си говорим, понякога няколко съставки, дават голяма разлика. Ето например, всеки който го опитва му казва "онова вкусното кашкавалено", вместо завитата мусака. Няма търпение да ми споделите вие какво мислите, как го нарекохте, какви са отзивите и колко пъти ще го приготвите само в рамките на един месец :) 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:


  Харесва ли ви публикацията и моя блог? 

Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 
📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 
Благодаря ви, приятели! 




сряда, 21 февруари 2024 г.

Огретен с праз / Creamy leeks gratin

 

Сега сигурно ще ви изненадам, но не съм от най-големите любители на праза. И все пак, имам много рецепти с него и макар да не се хващам прегладняла да мечтая за праз, някак щом ми заухае не него мигновено си казвам, че трябва да си хапна. Винаги ще предпочета баница със сирене и яйце вместо с праз, но ако има баница с праз и отделно такава със сирене, ще си хапна и от двете. Разбирате ли ме за какво говоря :) ?

Лаком г*з му се вика на моето и не мога да разбера, защо има хора за които харната е само източник на енергия и ядат на сила едва ли не, да си презаредят батерията и такива като мен, които смятат, че храната е едно от най-хубавите преживявания в живота и наслаждаването й,  готвенето й, аранжирането и хапването й, с вино или без, с хляб или без, на диета или не, е едно върховно удоволствие, което може да промени цялото ти настроение за деня. 



Моята добре приятелка Ванчето е точно като мен и докато други жени обикалят магазините да си набавят серотонин, то ние с нея обикаляме ресторантите да опитваме храна, а ако е по-скъпа ще си я поделим. Тя е толкова несломима, упорита и силна в ежедневието й, но няма нещо, което  накара лицето й да посърне така бързо, като това да е платила за харна, която дори не е толкова вкусна. 
Хубавото е, че и двете с нея оценяваме пълната палитра на ястията и обичаме както родопски пататник и цедено кисело мляко така и охлюви по бургундски. Знам, че и днешния огретен с праз ще й хареса, както и на вас. Ще се хареса и на тези, които уж не обичат праз, ама си го хапват, и макар тук да е звездата в ястието, така умело се гушка с дигите продукти, че просто лапаш виличка след виличка и дори не се замисляш от какво е ястието. 

Вече го обещах на някои от вас във Фейсбук, затова няма да се бавя, че денят си минава, а сигурно ще искате да го направите за вечеря. разбира се, Видео рецепта също има.

Тази рецепта може да видите и във 
Необходими продукти:
2-3 стръка праз 
4-5 картофа
2 моркова
2 с.л. брашно
300 мл прясно мляко ( или 50 на 50 с готварска сметана) 
300 г кашкавал 
1ч.л. сол
1 ч.л. червен пипер
1/2 ч.л. чубрица
1 ч.л. черен пипер
1 ч.л. куркума


Започваме като си измиваме и обелваме зеленчуците. Аз имах големи стръкове праз, но има и по-малки, като цяло изберете си една средна тавичка и гледайте като сложите вътре праз да я запълни. 


Нарязваме праза на колелца, а картофите на малки кубчета.

 

Рендосваме и морковите на по-едро ренде. 


Загряваме олио в тиган за пържене и първо запържваме картофките за една-две минути от всички страни. След това прибавяме нарязани праз и пържим докато омекне.

 

Следва да прибавим и морковите, разбъркваме ги и тях за минута-две в тигана и прибавяме подправките. 

 

Продължаваме да пържим ястието, докато прибавяме последователно след това брашното и млякото. Аз сложих и 50 на 50 мляко и сметана. 

 

Готовата смес изсипваме в тавичката и доливаме с малко водичка, ако е необходимо. Отгоре слагаме кашкавала и запичаме


на 180 градуса за около 40 минути. 


След това нарязваме на парчета и сервираме.


Много лесна рецепта, която може да направите всеки ден след работа за бърза вечеря, така че да й се насладите топла и прясна. Опитайте, а после минете да ми оставите отзив. 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:




 Харесва ли ви публикацията и моя блог? 

Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 
📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 
Благодаря ви, приятели! 




вторник, 11 април 2023 г.

Агнешко по гръцки Клефтико / Greek Lamb Kleftiko

 

Остават броени дни до Великден и сякаш десетилетия до края на ремонта у дома. Всеки ден майсторите ми сервират нови проблеми, та чак ходенето на работа се превърна в развлечение за мен. Там поне има забавни колеги, чувствам се умна и продуктивна и въпреки целия хаос в офиса пак е по-подредено от вкъщи, където е прахоляк, тухли, кабели и стълби. 

Колко по-забавна бях преди, а? Не знам дали от тревогата по очакването на бебе, стреса покрай ремонта или като цяло факта, че вече повече от шест месеца не съм изпила и една биричка и не съм водила разговор, който поне в някои части не е безсмислено-забавен, но ми се струва сякаш заедно с бременността си отива част от мен. Има някаква тъга, която се натрупва в мен, спомняйки си колко безгрижно и спонтанно можеше да бъде всичко преди. 


Определено ще държа отговорни всички, които ми рекламираха това преживяване като "най-магическото, прекрасно и специално", защото за момента не го чувствам такова. Знаете, че гледам да съм честна и открита с вас, нищо, че вие може и да не сте с мен. Това е моя блог и все си мисля, че има шанс думите ми да останат тук много след мен, затова ми се иска да са истина и по този начин не само моите деца, но може би и внуци да ме опознаят по-добре...а, баба им не може да си криви душата :) 

Не съм перфектна, не съм и от жените, които са мечтали да станат майки от малки, та дори не помня да съм си играла на "майки с деца". Определено обичах да изгаря повече на "Спешно отделение" и да си отбелязвам кога сатурацията пада. Играта на ресторант също беше забавна - правих най-вкусните банички от тоалетна хартия! 

Обичам децата като нещо чисто, истинско и невинно, което трябва да бъде пазено и обичано, но не съм си мислила, че ще създавам такова сама..в коремчето.. по цял ден. Оказва се и цяла нощ! Ми, че то не спането от сега почвало! Какво те лъжат почивай сега, че после няма. Как се почива като ти тежи на която и страна да се завъртиш, а киселините те прорязват през пет минути?? Как се пише и за храна, когато нито знаеш какво ти се яде, нито какъв вкус има, нито как ще ти се отрази. Как се пише и за храна, когато повече от месец нямаш кухня да се вдъхновиш за такава. Ами... да разберем!

Не знам за децата как ще е, но смея да твърдя, че имам силна интуиция за нещата. Надушвам глупости от километри и понякога е трудно хората да разберат, защо съм толкова недоверчива, но ако нещо не ми се връзва, обикновено има причина. Интуицията ми подсказа също от миналата година и преди това, че е хубаво да имам рецепти в чернови за моментите когато ще правя ремонти или пък може би ще съм бременна и няма да мога да готвя. Гледай ти таз работа как съм си я била измислила. Само цените на агнешкото не съм, но те като гледам хората съвсем измислени цени слагат вече. Не знам дали ще приготвите такова месо за тазгодишния Великден, но ако търсите вкусна и лесна рецепта, предлагам ви да опитате днешната.

 Приготвих я миналата година естествено, а рецептата си избрах от youtube. Тогава бях на гръцка вълна, защото месец преди това бях в командировка в Атина и взе, че ми хареса. Месцето е много свежо, леко и комбинацията от подправки премахва тежкия дъх на месото, което много хора не харесват. Е, все пак, трябва да си вземете хубаво месце - няма как иначе. Нашето беше домашно, така че стана просто чудесно. 

Гарнирах с любимите ми за Великден сотирани картофи, като и за тях ще напиша кратка рецепта, но предполагам няма да е нещо ново за повечето от вас. Да започваме: 

Необходими продукти:
За месото: 
Около 1 кг агнешко месо
4-5 стръка свеж босилек ( може и розмарин)
4 скилидки чесън
50 г зехтин
25 г сол
черен пипер, прясно настърган
1 щипка лют червен пипер
1/4 чаена лъжичка канела* ( по желание) 
 1 лимон ( отделно рендосана на ситно кора и сок) 
1 с.л. риган, пресен, ситно нарязан
1 с.л. мед

За картофите:
1 килограм малки пресни картофи
1/2 стрък копър
3-4 скилидки чесън
сол
2-3 с.л. масло
2-3 с.л. олио

Започваме като нарязваме месото на порции. В чопър смесваме всички останали съставки, като аз слагам босилек вместо розмарин, тъй като второто ми е ми е твърде агресивно като вкус, но ако сложите малко, няма проблем. 

Пускаме на чопъра всички съставки, като разбира се може да увеличите или намалите някои от тях, за да са ви на вкус. 


Изсипваме после върху месото и втриваме добре маринатата в месото. Ако ви се струва малко течност за парчето месо, може да добавите и малко вода като цяло. Покриваме месото добре с фолио, като го задушваме първо на висока температура, а след това намаляваме на


 150-160 градуса печейки още около 2-3 часа, докато почне да се отделя от кокала. Може  да махнете фолиото към края за да се запече за цвят. 


Докато месото се пече, сваряваме картофите - цели или на половинки. Аз го правя най-често в тенджера под налягане - стават много бързо. 
Нарязваме на ситно пресен копър/ магданоз или микс и няколко скилидки чесън. 


В голям тиган загряваме олиото и прибавяме маслото, докато почне да се усеща аромата му. Прибавяме отцедените картофки и запържваме, докато почнат да хващат златист цвят, накрая прибавяме и нарязаните подправки. 


Внимавайте да не прегорите чесъна в маслото, става доста тежък вкуса, но иначе - най-вкусните свежи картофи! 


Сервираме агнешкото върху легълце от горещи, пролетни картофки и 


резенчета лимон и стръкче пресен босилек. 
Много ще се радвам да го опитате  да споделите мнение :) 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !
Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...