Показват се публикациите с етикет млечни продукти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет млечни продукти. Показване на всички публикации

петък, 15 март 2024 г.

Завита Мусака / Moussaka Roll

 

 Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук!  

Слушала съм аз за такива истории, но не ми се бяха случвали. Аз се славя с това, че съм много отговорен, паметлив и въобще организиран човек. Ако например ми предстои пътуване след седмица, ще съм организирала почти целия си багаж в  списък отрано, ще съм подредила всичко, ще съм свършила всички задачи, които трябва преди пътуването и дори тези за "след",  за да не изостава нищо. Никога не забравям нищо, никога не загубвам вещи, винаги съм нащрек и винаги подготвена. До днес! 

Така се случи, че излизаме с буболечката на разходка, майка ми се обади, че е в поликлиниката на преглед и си тръгва, та да я пресрещнем. Събрах най-необходимото за детето в раницата си (да, аз не нося дамски чанти, а раница) и даже сложих малко платнени торби за пазар, да мина през магазина на път за вкъщи. Срещнах се с мама, че даже и с леля ми, която вървеше буквално два метра пред мама :  ни едната вижда, ни другата. Помислих си, нещо да не са се скарали, но всяка забила поглед в плочките, угрижени и мислещи своите човешки тревоги, не забелязват, че вървят една пред/ след друга. Спрях и такава хубава случайна среща стана, приказки, оплаквания и хайде да изпратя едната на спирката, после и другата, че всяка от тях към различна посока.

По едно време седнах на пейка само да изчакам мама да мине през аптеката и после потеглих към магазина. Влязох в него с усмивка, планираща как ще купя туй-онуй, и ха да бръкна да извадя торбата да бутам там ( аз кошница не взимам с презумпция да не купувам много, но не се получава обикновено) и какво да видя, раницата ми я няма. Няма я върху гърба ми, няма я в коша на количката, раница няма по дяволите. Там са пари, документи, банкова карта. 

Заклевам се, кръвта напусна тялото ми се сетих, че единственият вариант е да е останала на онази пейка, на която поседнах да изчакам мама. Поне на пет пресечки нагоре по булеварда. Ами сега?  Какво да правя първо?! Да тичам до там? Да звъня в банката да спрат картата? Да мина направо през банката, та аз нямам дори лична карта да докажа коя съм. За капак бебо тъкмо заспа и аз не смея да тичам с него, но вече си представям как след талкова години и аз си загубвам документите, пишат ме по фейсбук групите, по телевизия и радио обявяват каква съм забравана и как някой източва и последните капки- стотинки от анорексичната ми банкова сметка. 

И като всеки нормален човек първото нещо, което правя в момент на паника е разбира се да се обадя....на мама! "Мамоо, какво да правя, къде да ходя???" 

Жената беше готова да слезе от автобуса, макар и болна, да търси с мен пустата раница из града. Аз препускам по булеварда потичвайки леко, зачервила бузи от срам, шок и ужасът от това  насилствено кардио. Докато мама се опитваше да ме успокои и накара да си спомня детайли от деня, ми подхвърли " ти сигурна си ли си, че беше с раница, маме? ". Аз твърдо заявявам, че не само бях, но помня как я опаковах и сложих на гърба си, а освен това, кога ме е виждала без раница! ( Усещате накъде бият нещата, нали?) Не след дълго жената ме убеди първо да мина през вкъщи да погледна, като за първи път в живота си молех да съм толкова изтрещяла, че да не съм взела нещо, отколкото да съм го загубила. И за щастие, това и стана. Раницата си седеше стегната на стола у дома, а кой беше внедрил спомените ми за слагането й на гърба ми е мистерия, която ще разкажат в следващия епизод на Досиетата Х. 


Хора, дали от недоспиване, дали от "майчински мозък", дали вече от възрастта, както мама лекичко подметна, но ето ме и мен в редиците на забравящите. Има ли членски внос? Усещам, че далеч няма да е послания път, в който не знам какво съм правила, но за щастие, днешната рецепта я помня и искам да я споделя с вас преди да я забравя съвсем. Тя е за руло Мусака или Завита мусака, както искате му казвайте. Малко по-обогатена рецепта е, има кашкавалче и чушЧи и е много, много вкусно. Сигурна съм, че ще ви хареса. Майка ми през годините го е правила с пилешко, с кайма и всякакви други вариации и сега ще ви споделя една от тях. Разбира се с ВИДЕО, което да гледате, когато поискате....ако забравите нещо :) 


 

Тази рецепта може да видите и във 
Необходими продукти: 
Около 1 кг картофи
Около 400 г кашкавал ( може и повече) 
400 г кайма
400 мл млени домати ( + вода) 
100-150 г брашно
2 яйца
1-2 чушки
1 глава лук
1/3 връзка магданоз
подправка за кайма, черен пипер, чубрица, сол

Започваме като в малко мазнина запържваме на умерен огън нарязания на средно лук, докато омекне. Прибавяме каймата, като разбира се може да промените количество и дори вид на месото. Запържваме я и нея, докато стане готова и прибавяме нарязаните на кубчета чушки, по възможност шарени и по-месести, така се усещат повече. 

 

Аз ползвах малко червена и жълта и подправките. Сложете подправките, които обичате да ядете в каймата, за всеки те са различни, но никога няма да сбъркате с черен пипер и подправка за кайма или скара. Прибавяме и доматите и разбъркваме. Аз ползвам домати от консерва и доливам малко вода, така че да оставя соса да покъкри водата да изври. По този начин месото се овкусява от доматите, а самия сос става по-вкусен. Вие може да ползвате различни видове домати, пресни, доматен сок или други. 

 

Важното е накрая да остане соса на мазнина и да се сгъсти.


Докато сос къкри, приготвяме картофите. 
В купа смесваме предварително сварените картофи ( количеството е приблизително), с две яйца, половината кашкавал и около чаша, чаша и нещо брашно. Добавяме сол, ако кашкавалът не е много солен и обичате повече соленко. Разбъркваме всичко на една еднородна маса. 


 

Имайте предвид, че колко брашно ще поеме сместа зависи много от вида на картофите, затова имайте едно наум. Също така ви препоръчвам да замесите сместа, когато картофите са по-скоро изстинали. Накрая прибавяме и нерязания магданоз, моят беше замразен, защото в последния момент видях, че нямам пресен. 
Така създадената смес, разпределяме в правоъгълна тавичка, моята е тази от фурната, застлана с хартия за печене. Пъхаме да се изпече на 200 градуса за около 20-30 минутки, докато се запече леко, но гледайте да не я изсушите прекалено. 

 

След като картофения блат е готов, изваждаме от фурната и разпределяме отгоре от каймата, а върху нея


слагаме още малко кашкавал и навиваме на руло. Отгоре слагам още кашкавал, тъй като с него никога не може да прекалите :)  

 

Запичаме за още 10 минути във фурната.


Ако има нещо, което може да направи муската по-вкусна, това може да е кашкавала и кремообразните картофки, добавката от месести чушки и свеж магданоз. Абе каквото и да си говорим, понякога няколко съставки, дават голяма разлика. Ето например, всеки който го опитва му казва "онова вкусното кашкавалено", вместо завитата мусака. Няма търпение да ми споделите вие какво мислите, как го нарекохте, какви са отзивите и колко пъти ще го приготвите само в рамките на един месец :) 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:


  Харесва ли ви публикацията и моя блог? 

Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 
📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 
Благодаря ви, приятели! 




неделя, 10 март 2024 г.

Торта " Мляко с ориз" / Milchreistorte ( Milk Rice Cake)

 

В далечната 2004 година, когато моя милост живееше в Есен, Германия откри нови нива на глад, а с това и любов към немската кухня. За някои хора немската и австрийската кухня е нищо повече от варен мокър хляб с вкус на чорапи, но аз мога да ви кажа, че пазя много топли спомени за тамошната кухня. 

В крайна сметка, още се учех да готвя и освен да забъркам някой фикс за rahmsause ( сметанов сос) или да се опитам да напълня калифорнийски камби с ориз басмати в резултат на което имах безкрайно сухи гюлета за вечеря, нямах голям избор. Тогава обаче се потапях в изобилието на магазина до нас ( Edeka) и се тъпчех с хлебчета с кашкавал ( или вече познатите ни хлебчета с гауда от Кауфланд) , 

топено сирене Leedahmer, всички видове колбаси на слайсове, сладки и изделия и по-специално вкусните ми помпони с белтъчен крем dickmans. Едно едно от нещата, които похапвах за първи път беше и оризовия пудинг с череши. 

Дотогава бях яла и то едва едва мляко с ориз от училищния стол до трети клас, но никой не се беше осмелил да сложи в него сладко-кисели череши или шоколад, а само канела. Влюбих се в тази комбинация , а малко по-късно се влюбих и в тази  торта, която представлява на практика пухкав крем от мляко с ориз и сладко-киселите череши. Тортата не се пече, което е още една причина да я направите още днес. 

Много лека, но същевременно засищаща, ще се хареса на всички любители на десерта сутляш и на леките десерти. За тези от вас, които липсата на шоколад е твърдо "no no", мога да кажа, че съм го правила и във вариант страчатела, с парченца шоколад и става наистина страхотно. Но хайде няма да ви карам да преглъщате жадно, а ще премина направо към рецептата, която направих преди време и си отлежава в чернови, та няма видео. Няма нищо сложно в нея и съм сигурна, че ще схванете колко лесно се прави и в снимките стъпка по стъпка. 

Необходими продукти за 24 см форма:
500 мл прясно мляко
150 г обикновени бисквити
125 г бял ориз
75 г масло
1 пак. желатин ( 10 г) 
200 г фина извара ( крема сирене/ маскарпоне)
300 мл сметана
100 г захар
2 с.л. лимонов сок
лимонови корички по желание

Започваме като сваряваме ориз в млякото, като прибавяме и захарта. След като ориза набъбне, омекне и сместа се сгъсти, оставяме да се охлади напълно.

 

Смиламе бисквитите в чопъра и във форма за торта слагаме бисквитите и разтопеното масло, правейки 

 

вкусна и плътна основа. Притискайки леко, прибираме в хладилника да стегне за малко. 


Разтваряме в малко вода желатина и оставяме да набъбне. Прибавяме го към още топлия ориз, за да се разтвори, в него, а през това време в миксера разбиваме сметаната на сняг. Прибавяме лимоновите корички. Не ги пропускайте, дават невероятна свежест. 

 

Прибавяме още изварата и от млякото с ориз, като бъркаме на по-ниска степен, докато получим еднородна смес. Овкусяваме с малко лимонов сок за свежест. Може да добавите и нарязан тъмен шоколад или пък да добавите още сладост, ако ви е необходимо. 

 

Прехвърляме във формата за торта, заглаждаме и прибираме в хладилника да стегне. 


На другия ден украсяваме с малко бита сметана и плодове по желание. Отгоре може да сложите праскови от компот, сладко от боровинки или друго, но аз обичам тези вкусни череши, които си взимам от Холандия. видях, че продават такива вече и в Кам маркет, макар да не съм ги пробвала. Периодично пускат и в Лидл, когато е австрийска или немска седмица. 

 

и готово! Тази вкусна торта ви очаква без много сетне и мога да ви кажа, че сезонът за нея е всеки! Надявам се да ви хареса и да се убедите, че оризът принадлежи в десертите и то много добре :) 



Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:

  Харесва ли ви публикацията и моя блог? 
Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 
📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 
Благодаря ви, приятели! 




петък, 23 февруари 2024 г.

Чикагска пица / Chicago-Style Deep Dish Pizza

 

Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук!  

Няма как да го възпроизведа с буквикви, но понякога моята половинка си тананика много сладко "пица, пица, пицаааа", с една мелодия, която той си е измислил. За мен песни не е писал, но виж за пицата явно сърцето му пее. Толкова да обича пица този човек, не знам друг.

 Преди години гледахме "Кошмари в кухнята" с Гордън Рамзи, който отиде в една известна пицария, в която "да поправи грешките". Там той накара собственика да промени знаковата си пица - огромна, богата, мазна, пълна с кашкавал, в малка и хрупкава точно по италиански стандарт. Според Ачо това едно от най-големите престъпления извършвани някога в човечеството и от време на време тъпчейки лицето с пица не пропуска да припомни за случилото се.  Според него пицата трябва да е като ц*ца: мека и сочна, и да ти напълни устата :) 

Е, аз няма да споря със специалистите, само мога да ви кажа, че на днешната рецепта отдавана бях хвърлила око и аз. Винаги ме спирала само мисълта, че отива доста кашкавал, а и как да я изям тази чудесия сама. За щастие сега живея с "прахосмукачка за пици" и не нямам такива кахъри.

Гледах различни видове рецепти от нета и си направих един мой микс от тях, така че да отговори на нашия вкус, но се постарах да запазя някои от задължителните елементи за този вид ястие. 

Както името подсказва този вид пица е характерна за Чикаго, като представлява нещо като пица-пай, тъй като се прави в дълбок съд, както и самата пица е с кора, която сякаш се пълни ( сякаш, сякаш, баш си се пълни).
 Пълнежът може да е различен, но най-често е доматен сос, много кашкавал и някакво месо - пеперони или кайма аз сложих и от двете. 
Пицата е доста тежка като ястие и малко парче може да те засити за цял ден, но пък е удоволствие, което трябва да изпитате поне веднъж в домашни условия. И тъй като винаги съм смятала петъците за много удачен момент да се отдадем на планиране за кулинарен разврат през уикенда, смятам, че тази рецепта ви идва баш навреме. ИМА СИ И ВИДЕО!!!!!

Тази рецепта може да видите и във 
Необходими продукти:
400 г брашно за пица София мел
100 г царевично брашно / грис
350 мл вода
200 г доматен сос
1 пак. суха мая ( 7 г)
1 ч.л. сол
1ч.л. захар
зехтин
За плънката:
400 г кашкавал
200 г кайма
50 г пеперони / шпек салам

Започваме с приготвянето на тестото. За целта слагаме в купа водата, в която разтриваме маята и захарта. После прибавяме брашната и солта и разбъркваме всичко. 

 

Каквто винаги ви препоръчвма да прибавяме брашното постепенно, тъй като може да поеме по-малко или повече, затова забърквайки го, ще усетите кога да сперете или да добавите още. не забравяйте да добавите и малко зехтин към сметса, това ще ви помогне да оформите по-меко и еластично тесто, което да оформите на топка.



Покрийте го с кърпа и го оставете на топло да втаса, а след като втаса разделете на две. замразете едната част или просто си направете друга пица. Продуктите за пълнежа, които съм дала са за една пица.

В по-дълбока тавичка или чугунен тиган, с диаметър около 22 см слагаме разточеното тесто, така че да има и по стените. 
На дъното слагаме дебели парчета от кашкавала, като оставяме малка част рендосан за отгоре.



Върху кашкавала разпределяме пристискайки от каймата, 


а върху нея слагаме от доматеното пюре. 
Завършваме с рендосания кашкавал и салмчето. 


Пъхаме да се пече на 200 градуса за около 20-30 минути, като аз проверявам дали се опекла, като повдигам леко кората отдолу. 
Може да сложите втория кашкавал и салама по-късното или да сложите лист фолио, за да не се запече пицата много отгоре. 


След изваждане поръсваме малко с пармезан и разрязваме на парчета. 


Щом повдигнем едно парче започва една вълна от кашкавал, която ще ви залее и с вкуса и с аромата си.


Едва ли ще имате място за второ парче от тази пица, но със сигурност ще посегнете към нея малко по-късно, затова се подсигурете като си скриете парченце, защото другите около вас няма да я чакат. 
Ако я пригответе, обезателно ми пиете дали ви е харесала :) 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:


  Харесва ли ви публикацията и моя блог? 

Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 
📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 
Благодаря ви, приятели! 






Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...