Показват се публикациите с етикет Type O Negative. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Type O Negative. Показване на всички публикации

сряда, 1 октомври 2014 г.

Metal Kitchen: Eat "Type O Negative"! - Петифури



Насам народе, насам на хубавата музика!

Най-сетне успях да създам нов пост за Метъл Кухня, а той е посветен на великите Type O Negative. Заклевам се в брадата на Митко, колко време го отлагах този пост, но най-сетне успях. Ще открия сезона, като закрия месец септември подобаващо с песента им "September sun":




Слава Богу, имат доста неща и веднага откриваме месец октомври с техния "October rust". 

Aко не сте ги слушали досега, няма по-добър месец да започнете и тъй като не мога да избера по-подходяща песен от всичките, вземете целия албум!





Истината е, че отлагах толкова дълго, защото писането за тях може да ми отнеме дни, седмици, няколко зими и като приключа най-много да ми остане време да хвърля медальона на дъното на океана.



Но все пак реших, че това едва ли ще е единственият ми пост посветен на тях, затова и реших, че ще пиша, каквото напиша, пък по-натам пак.

Вече няколко пъти съм се опитвала да ги шмугна в блога, като например инспирацията ми за тортата "Бруклинско затъмнение",
и разбира се, моята торта за един от рождените ми дни, която си направих сама, защото дотам го докарах - сама тортите да си правя!

Но днес, освен с много музика, искам да ви споделя и някои мои лични спомени, свързани с Тупето ( както им казваме :) )





Влюбих се в тях още преди балканската война, когато бях ученичка и чаках леля ми да заспи, за да почна да записвам от метъл предаванията по една холандска телевизия тогава....на касетки, оф корс. 

(Който не е слушал неща на касетки, не знае какво е да пазиш лентата като първородното си - да не се набере и да почне да влачи от прекомерно слушане.)



Тогава пусках предаването през дека за записване и го слушах през слушалки, за да не наруша хъркането на леля, което на моменти акомпанираше чудесно на някои пигси вокали от телевизията. Изведнъж Те се появиха на екран и беше любов от пръв поглед.






Музиката им беше ключова за откриването на цял един нов музикален свят, и, въпреки че следващите години прекарах проучвайки почти всяка готик - дуум банада (дори от Папуа Нова Гвинея), мога да кажа, че те са уникални като стил! Няма други като тях просто!



Много ще ми е трудно да седна да пиша биография и ревю, защото това е все едно да трябва да опишеш леля ми Спаска на целия свят. Откъде да започна?! Цялата информация за тях си седи в интернет и всеки може да я прочете, за да прочетете как са докоснали черните сърчица на своите фенове, можете да разберете от мен, например.



 
 
За мен те са просто Питър, Джош, Кени и Джони (и Сал) или петимата чепове от Бруклин. 

С незаменимо чувство за хумор и харизма, Питър стои в центъра на това сборище от непукисти, като не се коси да сподели за всяка шитня, която му се случва и да напише невероятен текст абаут ит.


 





Слушала съм много за това, как Тайп са депресарска, женска и най-вече кавър група, защото имат доста кавъри на песни, но да ме извинявате, това не са обикновени кавъри. 

Почти съм сигурна, че могат да вземат и песен Мая Нешкова и да те накарат да изпиташ влечение към некро-еротика (Да сложа Лили Иванова би било твърде оправдано)


   
 Type O Negative - Black Sabbath

И така, дойде година .... и мечтата на всичките ми мечти се сбъдна. Те дойдоха за концерт в България, макар и само като гости в концерта на Мерилин Менсън. Вярвате или не, това е едно от преживяванията ми, които ме държат понякога в трудни моменти. 

Понякога си мисля, че наистина ми се случват само гадории, но като погледна назад си давам сметка, че успях да гледам любимата си група на живо, в техния единствен концерт в България евър, което си е чист късмет, защото нямах пари да се усмихна. 

Помня, че взех пари на заем за мърч, защото все пак:
Type успяха да издадат само един-единствен албум, Dead Again, преди Питър да почине през 2010.  Помня, че сутринта, когато прочетох новината, си помислих, че може би пак е някоя от неговите изгъзици, тъй като е известен със своя черен хумор.
 

Не можех да повярвам, че вече няма да ги има. Никога не съм била добра в описването на такива чувства - тъгата от загубата на нещо скъпо и избягвам да го правя. Когато се чувствам така, именно музиката е тази, която оставям да ме "лекува".  Тяхната музика!


Много фенове се опираха именно на нея и през годините успях да прочета много и най-различни истории - от хора бездомни, в затвора, борещи се с пристрастеност и тежки заболявания, загуба на близки, за които именно музиката на Тайп е била движеща сила, даваща им воля да се преборят или да преживеят случилото се. Това определено е група, която няма да ви даде тон за Party hard, но определено ще ви каже истината такава, каквато е:

Everything Dies



Преди няколко години, когато реших да даря кръв, бях много ентусиазирана, че най-сетне ще разбера кръвната си група. Така се надявах да излезе нулева отрицателна, та да си обяснявам на всеки, че при мен фенщината е по кръвен път.  Колко много не се очудих, като разбрах, че съм Type 0 Negative. Ами аз винаги съм си го знаела :)

 

И така, това обяснява много неща за много неща. Както и дългия пост, който дори не може да започне да ви обяснява, колко много ги обичам. Но както всяко нещо, най-хубавото се пази за накрая, а именно - десертът. Този път, инспириран от рецептата ми за петифури-подаръчета, която можете да видите тук, направих малки хапки:


После седнах старателно да украсявам с Винландското знаме и други знакови фигури, използвайки класическите цветове на Type 0 Negative:







Поднесох тези вкусотии на себе си и много ги харесах, а пък аз не съм лесен критик. Много добре вървят с цялостната дискография на групата, чаша вино и малко есен!



И преди да завърша, ще кажа няколко думи за слона в стаята . Да, Питър Стийл е може би най-прекрасният мъж, ходил по тази земя, но не само заради невероятния си външен вид и стегнатия му биполярен задник,

 




а заради острия му ум, чувствителността, любознателността,  интелигентността и огромната любов към животните, които винаги е демонстрирал.



Верен на себе си, в едно от последните си интервюта сподели, че се чувства оптимистично настроен и се надява някога "to meet the right gouhl" :) , и се надявам там където е, да не се чувства самотен.
Rest in Peace, Peter!






Type O Negative Forever!




неделя, 29 юни 2014 г.

Metal Kitchen: Black Sabbath : Fairies Wear Booze Cake


Лято е и за някои хора саундтракът на сезона е последното парче how the fuck should I know певец или певачка от съвременната поп музика или пък някое ретро парче от 90-те на Dj Bobbo или пък Nana (напр. Johnny B) . Изненадвам се, но някакси всяка година някой съсед преоткрива една от изброените класики и й се радва със завиден кеф, като денси на балкона, докато си полива латинките :)

Моята лятна музика е Black Sabbath (която също така е и целогодишна музика), но през лятото ми носи най-много спомени. Защо ли? Ами като дете прекарвах лятото си на гости при леля ми Блага и лелинчо ми Ицо (който наричам бабинчо - Long story) от Пловдив. Именно бабинчо е първият човек в живота ми, който реши, че от мен ще стане "неприличен" металист и рокаджия, затова и започна да ме зарибява с дяволската музика от рано :)

 

Той самият, който е известен под прякора "Къдравия", прилича на пъпеш "медна роса" в главата. И макар да няма нито един косъм на нея (за което мога да кажа, че и аз допринасях на няколко пъти, като старателно му я минавах с бръснача) не пропуска да куфее всеки път, щом до ушите му достигне и нота от песните на Сабат.

 

Добре си прекарвахме с бабинчо - много обичахме да ходим пеша по няколко километра на 40-градусовата пловдивска жега "за здраве" и после да се натъпчем със сладолед "за щастие", а вечерта да си надуем музиката и да изпълняваме сола на въздушна китара. Лелинчо ми Ицо е най-близкият образ до баща, който съм имала и ще го обичам винаги!

В негова чест, за моя милост и с негово величество Господаря на мрака - Black Sabbath е и днешният пост. Сабат са любимата група и на Peter от Type O Negative и това може да се види не само в кавърите на песните, но и в цялостното звучене на групата.

Почти съм убедена, че това няма да е единственият пост в Метъл кухня посветен на великите Сабат, затова и днешния го посвещавам главно на един албум - Paranoid.  Вторият им студиен албум, но единственият, който достига върха на класацията Ю Кей топ 40 (ако не броим последният 13).


Аблумът е бъкан с култови песни, като едноименната Paranoid



и War pigs!!!



...и моят личен фаворит Fairies Wear Boots!



Всеки път, когато чуя тази песен, започвам да пея с пълно гърло и да танцувам ето така:



Точно тази песен ме вдъхнови и за днешния десерт, който закачливо нарекох Fairies wear Booze Cake, защото и този път реших да използвам booze (демек пиячка) в десерта! (Предния път беше в поста за Down тук!)
Четейки между редовете, реших, че много подходящ за музиката на Sabbath ще бъде този прекрасен "Дяволски сладкиш", който всъщност е кекс, но аз леко го "тунинговах" и направих на торта!
Ето и рецептата:

3 бр (satan) яйца
180 г (doomy) брашно
170 г (evil) захар
150 г (wicked) масло
100 г  (Paranoid) шоколад
3 с.л. (Rock N` Roll) какао
100 мл (Psycho man)  уиски  / бърбън


и още:
1/2 пак. бакпулвер
1/2 ч.л. сода
щипка сол
1 ванилия

Разбиваме яйцата със захарта до получаването на пухкава смес. В друг съд на водна баня разтопяваме шоколада с маслото. В трети съд слагаме останалите сухи съставки - пресятото брашно,  какаото, содата, солта и бакпулвера.


Започваме да прибавяме на порции към яйчената смес, при продължително бъркане с миксера, от брашнената и шоколадовата смес. Прибавяме и уискито и ванилията. Изсипваме готовата смес в тавичка с размери 25 см в диаметър (или кексова форма). Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса около половин час.


Тъй като реших да направя кекса на торта, а пък имах много хубави пресни череши, ги обезкостих и карамелизирах на котлона с малко захар. Смесих ги с 250 гр крема сирене и се получи много хубав черешов крем:


Sabbath Bloody Sabbath!


Получи се страшен десерт, препоръчвам на всеки, който си пада по алкохолните сладкиши :)

И не се притеснявайте, ако попрекалите с него. Все пак..:

понеделник, 31 март 2014 г.

Metal Kitchen: A Pale Horse Named Death ate my cake!


Майко мила, това ще да бъде дълъг пост. Много музика, много писане, защото съм ентусиазирана, че ще говоря за една от любимите си (може да се каже нови) групи - A Pale Horse Named Death. Заглавието може да е от типа  "последния да затвори вратата", но пък въпреки това се запомня лесно, защото е толкова култово.


Групата се състои от двама бивши членове на моята all time favorite band Type O Negative - Сал Абрускато (Sal Abruscato)  и Джони Кели (Johnny Kelly), както и от Matt Brown, Eddie Heedles, Eric Morgan.
 

И въпреки това можем да кажем, че душата на тaзи група е Сал, който въпреки, че отдавна напусна Type O, за да се впусне в други проекти, отново реши да се върне "към корените си", както самият той се изразява. След дългогодишното брадясване по барабаните, този път Сал решава да грабне китарата, като заедно с това се заема с вокалите и текстовете на песните. А текстовете : "Няма нищо по-хубаво от сдуханата музика", някой бе казал, може би аз.
Тук идва още по-хубавата част. Както някои вече знаят, другата ми ама много любима група е Alice In Chains ( E, от времето с Лейн Стейли).
Представете си какъв музикален оргазъм изпитва всеки меломан, когато двете му най-любими групи "духом" се съберат и си направят "бебе". Ей това "бебе" е A Pale Horse Named Death. Джънки текстовете на Alice In Chains,  с елементи от тяхното звучене, както в музиката, така и във вокалите (много се усеща още в началото на песента Cracks in the Walls) и разбира се добрата стара депресия, суицидност и думаджийница от Тype O Negative, пропила във всяка песен, като например Die Alone (неофициално посветена на Peter Steele), To Die in your Arms, Cracks in the Walls



С толкова много материал ми беше трудно да измисля какъв елемент от музиката ще вмъкна в днешното кулинарно произведение. Макар и песните като Pillhead и Heroin Train да са най-близки като съставки за готвене, които мога да използвам, малко трудно си представям да направя тортичка пълна със занакс, валиум и кодеин. Вярно, че идеята е повече от УСпокояваща :), но все пак след едно парче щях да съм така :

 

Затова реших да се спра на съставка от друга песен, а именно Meet the Wolf.


Едва ли има женски уши, до които е достигнала тази песен и не е предизвикала желание да седнеш на пералнята, докато е на центрофуга (If you know what I mean...)


Отново еротичният елемент в текстовете ни напомня на любимите ми Type. Тук, макар и метафорично, се говори за мед и тъй като е единствената приложима съставка в готвенето реших да се спра именно на нея. Така че накрая се получи тази шоколадово-медена торта:)

За основа използвах тази рецепта, а отгоре трябваше да сътворя най-важния елемент, а именно логото на групата. И когато нещо много ми е присърце, се спирам на най-трудния и съклетисан начин - а именно рисуването върху фондан с ядливи бои. Може да става бавно, но пък влагам много желание и после гордо се тупам по рамото :)


Ето го и оригиналното лого в дясно,
------------------------------------------- >




Върху разточения фондан първоначално очертавам с ядлив маркер контурите, а след това и цветовете....


ето така:


Ето го и крайният резултат :


 

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...